България проспа връщането на Турция, Египет и Тунис на туристическия пазар
Румен Драганов е директор на Института за оценки и разбори в туризма. Работи в областта на туризма над 30 години. Завършил е Техническия университет в София и УНСС.
- Господин Драганов, има ли разлика в цените за нощувки в хотелите по Черноморието по отношение на предходната година? Защо и това лято летовниците понижават? Само леенето на бетон ли е повода?
- Няма нарастване на цените по отношение на предходната година, само че казусът е, че няма туристи. Регистрираният спад на заетостта в края на юни по отношение на същия интервал на предходната година е с около 6%. Причините за това са няколко. Леенето на бетон също се отразява отрицателно, само че също така се основава една негативна акция за Българското Черноморие - за разлика от предходни години. Темите, които се обсъждаха преди, бяха за мръсната вода, измислени акули в Черно море. Докато в този момент има нововъзникнали фактори, които са свързани с непрекъснати инспекции, констатиране на мръсни стаи, недобросъвестни концесионери на плажовете, както и недобросъвестни търговци, които не заплащат налози, не издават нужните бележки и не обслужват туристите по метода, по който би трябвало да се случва това.
Снимките на празни шезлонги по плажовете и отвод на хората да почиват на " Бетономорие ", скъпите чадъри и шезлонги, неспазването на законодателството, корупцията и още негативи се приписват на цялата туристическа промишленост, въпреки че не би трябвало да е по този начин. През последните години се влага доста в възстановяване на легловата база. И тази година има десетки нови хотели, усъвършенствана е инфраструктурата и така нататък Това остава на назад във времето, до момента в който в това време се говори против българския туристически артикул по Черноморието и се нанасят големи щети върху имиджа му. За страдание това се прави от държавни институции и структури, в това число от Министерството на туризма.
- Още при започване на годината имаше голям брой сигнали за идния слаб туристически сезон. Какво трябваше да направи и какво не направи Министерството на туризма?
- Още в края на предходната година ние алармирахме, че българският туризъм ще стагнира. Вече беше ясно, че Турция, Египет и Тунис се връщат на пазара. Това бе планувано от гръцкия туристически отрасъл още през 2016 година. Тогава и цените там се подвигнаха доста. Така имаха опция през 2019 година, когато конкуренцията се ускори, да ги понижат. Ние не се вслушахме в мнението на гръцките хотелиери и ресторантьори и в момента само следим какво прави конкуренцията. Сега в Гърция не само намалиха цените. Със забележителен % се понижи и Данък добавена стойност. Това е част от политиката за засилване на конкурентоспособността на страната в отговор на политиката, която водят Турция, Тунис и Египет за връщането на туристите при тях. Ние останахме доста встрани от целия този развой.
- Как трябваше да реагира туристическото министерство при изменящата се обстановка?
- Нашето туристическо министерство остана безусловно безучастно към каквато и да е политика. Това, което трябваше да се направи, е да се сътвори конфедерация на българската туристическа промишленост. Това бе препоръчано от Националния ръб по туризъм, българската хотелска и ресторантьорска организация и пет други асоциации. Причината е, че единствено обединеният бранш може да води конкурентни политики по образеца на гръцкия и кипърския туристически ръб. Навсякъде с изключение на у нас има силно присъединяване на тези организации във връзка с конкуренцията.
Напротив, в България виждаме еднолично изземване на всички функционалности от Министерството на туризма, притъпяване на работата на която и да е от организациите в сектора и липса на единение. Това се отразява и на вътрешния туризъм. При състояние че нямаме никаква позитивна вест от морето и при ежедневните офанзиви във връзка с казуса, обвързван с намаления брой туристи, няма по какъв начин да чакаме българи да изберат хотели, посочени като миризливи, и да отидат на плажове, ръководени от хора, които са надалеч от визията за естествен човешки тип.
- Какви други фактори отчитате като причина за отдръпването на непознатите туристи?
- Сред другите аргументи е и приземяването на самолетите " Боинг 737 Макс ", което понижи потенциала на европейските туроператори. Сега те нямат задоволително благоприятни условия да обслужат всички дестинации, както беше предходната година, по тази причина просто задраскаха България. Освен това Турция отстрани визите за съветските туристи и им позволява да влизат единствено с персонални карти. Кипър и Гърция също взеха решение казуса с визите, като издават документ на туристите на самата граница.
- Защо и България не направи същото?
- Задаваме този въпрос неведнъж. Проблемът е, че не разбираме българския туризъм като част от стопанската система на Европа, както и обстоятелството, че сме в стопански съюз, който търси повече доходи от всичките си пазари. Избягваме икономическата страна на туризма и се концентрираме върху контролната страна с инспекции на обекти - и то по най-лошия метод. Имаме една и съща институция, която пише закони, категоризира, регистрира и управлява, до момента в който браншът е изключен от целия развой или участва фиктивно. Не използваме формулата " браншът управлява сектора ". Категоризацията не се прави от организации на хотелиери по места. Хотелиерите нямат власт във връзка с разрешенията за градеж, когато има привършен потенциал откъм работна ръка и запаси - вода, ток, естествени запаси. Вместо това се позволява застрояването по дюни, премахването им, заличаване на предпазени растения и местообитания и други
- В последните дни станахме свидели на големите тапи към Гърция. По-изгодна ли е за българите почивката там?
- Българите по опашките на границите декларират, че отиват в Гърция поради безплатния чадър, вода и кафе, без значение дали ще платят за тази услуга по различен метод. Освен това българите имат по-голяма преданост към Гърция във връзка с очакванията за какво ще платят и какво ще получат. В същото време в България са несигурни в нито една точка, в която отидат. Българинът продължава да не е наясно дали няма да се сблъска с корупцията по пътищата и с санкциите, които би трябвало да заплаща тук и там. Не е наясно къде може да се разположат каравани и палатки. Никой не знае дали няма да е изпаднал в нарушение на закона където и да било. Тази неустановеност във връзка с пътуванията в България изобщо не се усъвършенства. Смисълът на туризма е да създадем страната си известна във всяка една точка. Само че няма никакво усилие България да бъде рекламирана пред българите. А има десетки прелестни места, където може да се развива туризъм, в това число надалеч от морето и отвън огромните планински курорти.
- Прогнозирате ли повече летовници у нас в края на август и септември, когато цените обичайно падат?
- Не, най-вероятно отново ще имаме над 30% празни кревати по това време на годината. Не сме в положение да запълним непрестанно възходящата леглова база.
- Господин Драганов, има ли разлика в цените за нощувки в хотелите по Черноморието по отношение на предходната година? Защо и това лято летовниците понижават? Само леенето на бетон ли е повода?
- Няма нарастване на цените по отношение на предходната година, само че казусът е, че няма туристи. Регистрираният спад на заетостта в края на юни по отношение на същия интервал на предходната година е с около 6%. Причините за това са няколко. Леенето на бетон също се отразява отрицателно, само че също така се основава една негативна акция за Българското Черноморие - за разлика от предходни години. Темите, които се обсъждаха преди, бяха за мръсната вода, измислени акули в Черно море. Докато в този момент има нововъзникнали фактори, които са свързани с непрекъснати инспекции, констатиране на мръсни стаи, недобросъвестни концесионери на плажовете, както и недобросъвестни търговци, които не заплащат налози, не издават нужните бележки и не обслужват туристите по метода, по който би трябвало да се случва това.
Снимките на празни шезлонги по плажовете и отвод на хората да почиват на " Бетономорие ", скъпите чадъри и шезлонги, неспазването на законодателството, корупцията и още негативи се приписват на цялата туристическа промишленост, въпреки че не би трябвало да е по този начин. През последните години се влага доста в възстановяване на легловата база. И тази година има десетки нови хотели, усъвършенствана е инфраструктурата и така нататък Това остава на назад във времето, до момента в който в това време се говори против българския туристически артикул по Черноморието и се нанасят големи щети върху имиджа му. За страдание това се прави от държавни институции и структури, в това число от Министерството на туризма.
- Още при започване на годината имаше голям брой сигнали за идния слаб туристически сезон. Какво трябваше да направи и какво не направи Министерството на туризма?
- Още в края на предходната година ние алармирахме, че българският туризъм ще стагнира. Вече беше ясно, че Турция, Египет и Тунис се връщат на пазара. Това бе планувано от гръцкия туристически отрасъл още през 2016 година. Тогава и цените там се подвигнаха доста. Така имаха опция през 2019 година, когато конкуренцията се ускори, да ги понижат. Ние не се вслушахме в мнението на гръцките хотелиери и ресторантьори и в момента само следим какво прави конкуренцията. Сега в Гърция не само намалиха цените. Със забележителен % се понижи и Данък добавена стойност. Това е част от политиката за засилване на конкурентоспособността на страната в отговор на политиката, която водят Турция, Тунис и Египет за връщането на туристите при тях. Ние останахме доста встрани от целия този развой.
- Как трябваше да реагира туристическото министерство при изменящата се обстановка?
- Нашето туристическо министерство остана безусловно безучастно към каквато и да е политика. Това, което трябваше да се направи, е да се сътвори конфедерация на българската туристическа промишленост. Това бе препоръчано от Националния ръб по туризъм, българската хотелска и ресторантьорска организация и пет други асоциации. Причината е, че единствено обединеният бранш може да води конкурентни политики по образеца на гръцкия и кипърския туристически ръб. Навсякъде с изключение на у нас има силно присъединяване на тези организации във връзка с конкуренцията.
Напротив, в България виждаме еднолично изземване на всички функционалности от Министерството на туризма, притъпяване на работата на която и да е от организациите в сектора и липса на единение. Това се отразява и на вътрешния туризъм. При състояние че нямаме никаква позитивна вест от морето и при ежедневните офанзиви във връзка с казуса, обвързван с намаления брой туристи, няма по какъв начин да чакаме българи да изберат хотели, посочени като миризливи, и да отидат на плажове, ръководени от хора, които са надалеч от визията за естествен човешки тип.
- Какви други фактори отчитате като причина за отдръпването на непознатите туристи?
- Сред другите аргументи е и приземяването на самолетите " Боинг 737 Макс ", което понижи потенциала на европейските туроператори. Сега те нямат задоволително благоприятни условия да обслужат всички дестинации, както беше предходната година, по тази причина просто задраскаха България. Освен това Турция отстрани визите за съветските туристи и им позволява да влизат единствено с персонални карти. Кипър и Гърция също взеха решение казуса с визите, като издават документ на туристите на самата граница.
- Защо и България не направи същото?
- Задаваме този въпрос неведнъж. Проблемът е, че не разбираме българския туризъм като част от стопанската система на Европа, както и обстоятелството, че сме в стопански съюз, който търси повече доходи от всичките си пазари. Избягваме икономическата страна на туризма и се концентрираме върху контролната страна с инспекции на обекти - и то по най-лошия метод. Имаме една и съща институция, която пише закони, категоризира, регистрира и управлява, до момента в който браншът е изключен от целия развой или участва фиктивно. Не използваме формулата " браншът управлява сектора ". Категоризацията не се прави от организации на хотелиери по места. Хотелиерите нямат власт във връзка с разрешенията за градеж, когато има привършен потенциал откъм работна ръка и запаси - вода, ток, естествени запаси. Вместо това се позволява застрояването по дюни, премахването им, заличаване на предпазени растения и местообитания и други
- В последните дни станахме свидели на големите тапи към Гърция. По-изгодна ли е за българите почивката там?
- Българите по опашките на границите декларират, че отиват в Гърция поради безплатния чадър, вода и кафе, без значение дали ще платят за тази услуга по различен метод. Освен това българите имат по-голяма преданост към Гърция във връзка с очакванията за какво ще платят и какво ще получат. В същото време в България са несигурни в нито една точка, в която отидат. Българинът продължава да не е наясно дали няма да се сблъска с корупцията по пътищата и с санкциите, които би трябвало да заплаща тук и там. Не е наясно къде може да се разположат каравани и палатки. Никой не знае дали няма да е изпаднал в нарушение на закона където и да било. Тази неустановеност във връзка с пътуванията в България изобщо не се усъвършенства. Смисълът на туризма е да създадем страната си известна във всяка една точка. Само че няма никакво усилие България да бъде рекламирана пред българите. А има десетки прелестни места, където може да се развива туризъм, в това число надалеч от морето и отвън огромните планински курорти.
- Прогнозирате ли повече летовници у нас в края на август и септември, когато цените обичайно падат?
- Не, най-вероятно отново ще имаме над 30% празни кревати по това време на годината. Не сме в положение да запълним непрестанно възходящата леглова база.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ